Онлайн консултация
Запази час онлайн

Квалификации и Eкспертиза

По-долу ще намерите услугите и сферата на експертиза, с които нашите специалисти могат да Ви помогнат за Вашето заболяване. Нашите лекари използват модерни похвати и технологии, за да осигурят на пациентите си възможно най-добрия и безболезнен резултат.

С какво може да Ви бъдем полезни?

болки в ръка, китка

Китка и ръка

  • Лечение на синдрома на карпалния канал
  • Лечение на „щракащ пръст“
  • Лечение на болестта на Де Кервен.
  • Хирургия на ръка
  • Вродени деформитети на ръката
  • Фрактури в областта на китката и ръката
  • Лечение с PRP-обогатена тромбоцитна плазма
болка в рамото

Раменна става и рамо

  • Операции при увреда на ротаторния маншон
  • Стабилизация на раменната става
  • Фрактури на раменната става
  • Лечение с PRP-обогатена тромбоцитна плазма
болка в лакът

Лакът

  • Лечение при фрактури в областта на лакътя
  • Лечение на епикондилит-голф лакът и тенис лакът
  • Лечение на лакътна луксация
  • Лечение с PRP-обогатена тромбоцитна плазма
болка в глезенна става

Ходило и глезен

  • Лечение на вродени криви ходила
  • Диагностика и лечение при плоскостъпие при деца и подрастващи
  • Лечение на деформация тип „Халукс валгус“
  • Лечение на фрактури в областта на ходилото
болка в колянна става

Колянна става и коляно

  • Тотално ендопротезиране
  • Индивидуален подход при специални случаи
  • Диагностика и лечение на артрофиброза след колянно ендопротезиране
  • Лечение с PRP-обогатена тромбоцитна плазма
hip services

Тазобедрена става

  • Тотално ендопротезиране
  • Индивидуален подход при специални случаи
  • Минимално инвазивна хирургия
  • Диагностика и лечение на усложнения след ендопротезирне
  • Ставно-съхраняваща хирургия при спортисти и млади пациенти
  • Лечение на вродени и придобити деформитети при деца и подрастващи
  • Лечение при фрактури в областта на тазобедрената става
  • Лечение на дисплазия на тазобедрената става при деца
  • Лечение на късна дисплазия при възрастни
  • Лечение при болест на Legg-Calve-Perthes
  • Лечение при Адолесцентна епифизиолиза
  • Лечение при cam-impingement
  • Лечение при pincer-impingement
  • Лечение с PRP-обогатена тромбоцитна плазма

Допълнителна информация

Раменната става e най-подвижната става в човешкото тяло с широк обем на движение, включващ флексия,екстензия, абдукция, аддукция, външна ротация, вътрешна ротация и 360 градусова обхват на движението.

Раменната става се приема за най-малко подсигурената става от костно естество, но наличието на лигаменти, мускули и сухожилия придават допълнителна стабилност.

Кости на раменната става

Раменната става се изгражда от три кости: раменна кост(хумерус), лопатка (скапула) и ключица (клавикула) .

Горният край на раменната кост сформира главата на раменната става. Неравна и плитка кухина в скапулата, наречена гленоидна ямка  формира кухина, в която се разполага хумерусът. Двете кости заедно сформират гленохумералната става, която е основната става на раменната става.

Скапулата е плоска кост с триъгълна форма , която формира плешката. Тя служи като място за залавяне за част мускулите, които осигуряват движение и стабилност в ставата. Скапулата има четири костни израстъка: акромион, спина, коракоид и гленоидална кухина. Акромионът и коракоидният израстък са залавни места за лигаменти и сухожилия.

Клавикулата е S-образна кост, която свързва  скапулата с гръдната кост. Тя сформира две стави: акромиоклавикуларната става, където артикулира с акромиона и стерноклавикуларната става, където артикулира с гръдната кост. Клавикулата служи като костна преграда за важни нерви и кръвоносни съдове, които преминават под нея.

Меки тъкани

Края на всички артикулиращи повърхности е покрит от ставен хрущял, който позволява движение на отделните кости с минимално триене. Ставният хрущял намалява натоварването върху костите  и служи като амортисьор по време на движение.

Допълнителна стабилност в гленохумералната става се прибавя от гленоидния лабрум, пръстен от фиброзен хрущял , който  осигурява допълнително уплътнение, площ и стабилност в раменната става , която има полу-сферичност.

Лигаменти

Лигаментите са дебели уплътнения от фибри, които свързват костите една с друга. Лигаментите на раменната става включват:

  • Корако- клавикуларните лигаменти: тези лигаменти свързват клавикулата с лопатката.
  • Акромио-клавикуларни лигаменти: свързва клавикулата с с лопатката на нивото на акромиона.
  • Корако-акромиален лигамент: свързва акромиона с коракоида
  • Гленохумерални лигаменти: Група от 3 лигамента,които формират капсула около раменната става и свързват главата на раменната кост с гленоида. Капсулата формира херметическо затворен сак около ставата. Гленохумералните лигаменти играят важна роля в осигуряването на стабилност на раменната става и предпазват от луксация на ставата
Мускули

Ротаторният маншон  е главната група мускули на раменната става и се сформира от 4 мускула. Ротаторният маншон формира калъф около раменната кост  и гленоидната кухина като прибавя допълнителна стабилност на раменната кост и същевременно позволява голям обем на движение.

Делтоидният мускул формира външния слой  на ротаторния маншон и е най-големият и силен мускул на раменната става.

Сухожилия около раменната става

Сухожилията са здрави тъкани , които свързват мускулите с костта. Те позволяват движенето на мускулите да се предава на костта и с това да се извършва движението в съответната става. Две важни групи сухожилия в областта на раменната става са сухожилията на бицепса и тези на ротаторния маншон.

Сухожилията на бицепса са две групи от четири сухожилия, които главата на раменната кост с дълбоките мускули на ротарорния маншон. Тези сухожилия допринасят стабилността и движенията в раменната става.

Нерви на раменната става

Нервите пренасят съобщения от мозъка за директни движения (моторни) и изпращат информация за различни усещания като допир, температура и болка от мускулите към мозъка (сетивни). Нервите на ръката преминават през раменната става в областта на аксиларната ямка.

Тези нерви сформират сплетение в областта  на раменната става, наречен брахиален плексус. Основните нерви на плексуса са радиален, улнарен, аксиларен медиален нерв както и мускулокутанеус.

Кръвоносни съдове

Кръвоносните съдове преминават заедно с нервите, за да кръвоснабят горния крайник. Оксигенирана кръв за раменната област се осигурява от субклавикуларната артерия , която преминава зад ключицата. Когато преминава през подмишницата се нарича аксиларна артерия, а по-надолу брахиална. Основните вени, които пренасят де-оксигенирана кръв са:

-аксиларна вена(vena axillaris): дренира се в субклавикуларната вена

-вена цефалика  (vena cephalica) : намира се в областта на мишницата и се разклонява в в областта на лакътната става. Дренира се в аксиларната вена .

-вена базилика(vena basilica) : преминава обратно на вена цефалика в областта на трицепса. Дренира се в аксиларната вена.

Лакътната става е сложна става, която се образува от артикулацията на три кости- раменната кост, радиус и улна. Лакътната става спомага за свиването или изпъването на ръката до 180 градуса и участва при повдигането и преместването на обекти.

Костите на лакътната става се укрепват от :

  • Лигаменти и сухожилия
  • Мускули
  • Нерви
  • Кръвоносни съдове
 
Кости и стави на лакътя

Лакътната става се формира от три кости:

  • Раменната кост образува горната част на ставата. Долната част на раменната кост се разделя в две костни издатини , познати като медиален и латерален епикондил.
  • Улната е по-голямата кост на предмишницата, разположена по вътрешната повърхност на ставата. Извитата форма на улната артикулира с хумеруса.
  • Радиусът е по-малката кост на предмишницата , разположен по външната повърхност на ставата. Главата на радиуса е заоблена и плитка като това позволява движение по хумеруса. Връзката между улната и радиуса спомага за ротацията на предмишницата.
Лакътната става се изгражда от три стави:
  • Хумеро-улнарна , формирана между хумеруса и улната и позволява флексия и екстензия.
  • Хумеро-радиална , сформирана между радиус и хумерус и позволява движения като флексия, екстензия, супинация и пронация.
  • Радио-улнарна става, сформирана между улната и радиуса и позволява ротация на предмишницата.

Ставният хрущял отграничава ставните повърхности на хумеруса, радиуса и улната. Той е гладък, здрав и гъвкав , като неговата хлъзгава повърхност служи като амортисьор при натоварване и намалява триенето между костите при движение. Ставният хрущял се овлажнява от синовиалната течност, която позволява гладко движение между костите.

Основни мускули на лакътната става

Основните мускули на лакътната става са :

  • Бицепс брахии (m.biceps brachii) : флексия и екстензия
  • Трицепс брахии (m. Triceps brachii) : разположен по задната повърхност на раменната кост Осъществява екстензията в лакътната става и фиксира лакътната кост при финни движения.
  • Брахиалис ( m. Brachialis) : мускул на горния крайник , разположен под бицепса, позволяващ привеждане на лакътната става към тялото.
  • Брахиорадиалис (m. Brachioradialis) : мускул на предмишницата, който флексия в лакътната става.
  • Пронатор терес (m. Pronator teres) : преминава над главата на раменната кост през лакътя към улната и спомага за извъртане на дланта
  • Екстензор карпи радиалис бревис (m. extensor carpi radialis): мускул на предмишницата, който спомага за движението на ръката.
  • Екстензор дигиторум (m. extensor digitorum): мускул на предмишницата, който спомага за движенито на пръстите.
Лигаменти и сухожилия на лакътната става

Лакътната става е обградена от лигаменти и сухожилия, които допринасят за допълнителна стабилност на ставата.

Най- важните лигаменти на лакътната става са:

  • Медиален или улнарен колатерален лигамент, изграден от триъгълни нишки от тъкан по вътрешната част на лакътната става.
  • Латерален или радиален колатерален лигамент: тънка съвкупност от тъкан, разположена по въшната повърхност на лакътната става.
  • Заедно медиалните и латералните лигаменти са основните стабилизатори в лакътната става като задържат хумеруса и улната здраво в позиция по време на движението на ръката.
  • Ануларен лигамент- Това са група от фибри, които обграждат радиалната глава, и стабилизират улната и радиуса по време на движение.

Всички лигаменти сформират ставна капсула, която е изпълнена със синовиална течност.

Всяка увреда на тези лигаменти може да доведе до нестабилност на лакътната става.

Сухожилията са нишки от съединителна тъкан , които свързват мускулите към костта. Сухожилията , обграждащи лакътната става включват:

  • сухожилието на бицепса:свързват бицепса със радиуса, позволяващи свиването в стават
  • сухожилието на трицепса: свързват трицепса с улната, позволявайки изпъване на ръканта
Нерви в областта на лакътната става:

Основните нерви в лакътната става са улнарния, радиалния и медиалния нерв. Тези нерви пренасят сигнали от мозъка към мускулите, които осъществяват движението в лакътната става. Те също пренасят сигнали от сетивните окончания като тези за допир, болка и температура обратно към главния мозък. Всяка увреда на тези нерви предизвикват болка, слабост или нестабилност на ставата.

Кръвоносни съдове:

Артериите пренасят богата на кислород кръв от сърцето към ръката. Основната артерия на лакътната става е брахиалната артерия , която преминава по вътрешната повърхност на лакътната става и се разделя на два по-малки клона под лакътя, за да сформират уларната и радиалната артерия. Венозната мрежа пренася кръвта обратно към сърцето.

 

Глезенната става и ходилото се състоят от 22 кости, 33 стави, редица мускули, сухожилия и лигаменти.

Кости на глезенната става

Глезенната става съединява долния крайник с ходилото и се състои от 3 кости: тибия, фибула и талус. Тибията или големият пищял и фибулата или малкия пищял са кости на долния крайник, които артикулират с талуса и позволяват движение на ходило надолу и нагоре.

Кости на ходилото

Ходилото е единична функционална единица, но може да бъде разделено на 3 части: преден, среден и заден ходилен отдел.

Задният ходилен отдел формира глезена и петата и се състои от талусната и петната кост Петната кост е най-голямата кост на ходилото.

Средният ходилен отдел свързва задния с предния ходилен отдел и се състои от няколко кости:навикуларе, кубоидеум и три кунеиформени кости. Навикуларната кост се намира пред петната кост . Кунеиформената и кубоидните кости са разположени пред навикуларната кост.

Тези кости са свързани  с 5 метатарзални кости на предния ходилен отдел, който сформира свода на ходило .Сводът на ходилото преразпределя  натоварването в опорните точки на ходилото. Предният ходилен отдел се изгражда от 14 фалангеални кости: по 3 за всеки пръст с изключение на палеца. В допълнение палецът има две малки и закръглени сезамоидни кости, разположени по долната му повърхност. Те спомагат за движението на палеца.

Стави на глезена и ходилото:

Има 33 стави на глезена и ходилото. Те включват :

  • Горна скочна става: свързва двете дълги кости на подбедрицата с талуса.
  • Долна скочна става- свързва талуса (скочната кост) , навикуларната кост и петната кост.
  • Субталарна става: образува се от талусната и петната кост.
  • Талонавикуларна става- образува се от свързването на талуса с навикуларната кост.
  • Става на Chopart-образува се от петната кост, кубовидната кост, скочната и ладиевидната кост.
Меки тъкани на ходилото:

Костите на ходилото се задържат на място от различни меки тъкани като хрущял, лигаменти, мускули, сухожилия и бурси.

Хрущялът е гъвкава, лъскава и гладка тъкан, разположена в края на костите, които образуват стави . Хрущялът позволява гладко движение при ниско сцепление в съответната става.

Лигаментите са подобни на въже структури, които свързват отделните кости. Плантарната фасция е най-голямото сухожилие на ходилото ; то започва от петната кост и завършва в  предния ходилен отдел. Разполага се по долната повърхност на ходилото и има ключова роля за поддържането на надлъжния ходилен свод. Сухожилието  на плантарната фасция допринася за баланса и здравината на ходилото. Латералните лигаменти по външната повърхност на ходилото и медиалните лигаменти по вътрешната повърхност осигуряват допълнителна стабилност и позволяват движение на ходилото.

Ходилото е изградено от 20 мускула, имащи отношение към движението и стабилността му.

Тазобедрената става е най-голямата става в човешкото тяло, която пренася натоварване  от торса и таза към долния крайник.Главата на бедрената кости и ставната ямка ( ацетабулум) са обградени от ставна капсула,лигаменти, мускули и  сухожилия.Всяко увреждане или заболяване на тазобедрената става влияе върху обема на движение в ставата и способността и нейното натоварване.

Тазобедрената става се състои от:

  • кости и връзки
  • лигаменти на ставната капсула
  • мускули и сухожилия
  • нерви и кръвоносни съдове

 

Кости и ставен хрущял

Тазобедрената става  е връзката между бедрото и таза. Тя се състои от две кости: бедрената кост или фемур и таза, който се изгражда от 3 кости: илиум, исшиум и пубис. Бедрената глава е фиксирана в ставната ямка, наречена ацетабулум. Ацетабулумът е дълбок, полусферичен джоб , формиран на външния ръб на таза от три кости: илиум, исшиум и пубис. Долната част на илиума се залавя за пубиса, докато исшиумът  е разположен относително зад пубиса. Стабилността на ТБС се осигурява от ставната капсула или ацетабулума и мускулите и лигаментите, които обграждат и поддържат ТБС.

Главата на бедрената кост се ротира в ацетабулума. Дълбочината на ацетабулума се увеличава допълнително от мекотъканно уплътнение, наречено лабрум.

Фемурът на бедрената кост е най-голямата кост в човешкото тяло. Горната част на бедрото се състои бедрената глава , бедрена шийка, голям и малък трохантер. Бедрената глава се съедниява с таза (ацетабулума), за да сформира тазобедраната става. В съседство с бедрената шийка са разположени две издатитини: големият и малкият трохантер, които служат за залавяне на мускулите.

Ставният хрущял е тънък, здрав, гъвкав с хлъзгава повърхност, която се овлажнява от синовиалната течност.Тази конструкция позволява гладко движение на костите и намалява триенето.

Лигаменти на тазобедрената става

Лигаментите са фиброзни структури,които свързват едни кости с други кости. Тазобедрената става е обградена от лигаменти , които придават стабилност на ТБС като сформират плътна фиброзна структура около ТБС. Лигаментите около ТБС включват:

 

  • илиофеморален лигамент- Y – образен лигамент , който свързва пелвисът с бедрената глава по предната част на ставата.Спомага за ограничаване на свръхекстензия на ТБС.
  • пубофеморален лигамент- Това е триъгълен лигамент, който преминава над горния аспект на пубиса и илиофеморалния лигамент. Залавя пубиса за бедрената глава.
  • Исшиофеморалния лигамент- Това е група от здрави фибри, които започват от исшиума зад ацетабулума и се сливат с влакната на ставната капсула
  • Лигаментум терес- Това е малък лигамент, който започва от върха на бедрената глава и свършва в ацетабулума. Въпреки , че няма роля при движението на ТБС, има малка артерия, която кръвоснабдява много малка част от бедрената глава.

 

Мускули и сухожилия

Дълго сухожилие, наречено илиотибиалната връзка , продължава по бедрената кост от ТБС то коляното и служи за залавно място на някои от мускулите на ТБС:

Глутеални- Това са някои от мускулите, сформиращи задната част на бедрото. Те биват глутеус медиус, глутеус минимус  и глутеус максимус.

Аддуктори- Тези мускули спомагат за аддукцията – притеглянето на крайника към срединната му линия.

Илиопсоас- Този мускул е разположен пред ТБС и осъществява флексия в ТБС . Представлява дълбоко разположен мускул , който произлиза от долната част на кръста  и се залавя за горната част на бедрената кост.

Ректус феморис- Това е най- голямата група от фибри, разположени по предната повърхност на бедрената кост.  Те също служат като флексори в ТБС

Нерви и артерии

Нервите на ТБС пренасят сигнали от мозъка, за да се извършат движенията в ТБС. Те също носят сетивни сигнали като тези за допир, болка и температура към мозъка.

Основните нерви на тази анатомична област включват феморалия нерв отпред на бедрото и седалищния нерв отзад на бедрото. ТБС се инервира и от по-малък нерв, наречен обтураторен нерв.

В допълнение към тези нерви има и кръвоносни съдове, които кръвоснабдяват долния крайник. Феморалната артерия започва от таза и може да бъде почувствана по предната част на бедрото.

Движения в ТБС

Всички анатомични компоненти работят заедно, за да позволят различни движения в ТБС. Тези движения включват флексия, екстензия, абдукция, аддукция, ротация.

Детска Ортопедия

Детската ортопедия и детската травматология се занимават с ортопедични заболявания и травматични състояния при деца и подрастващи до момента на скелетно съзряване. За разлика от възрастните, при децата тези състояния имат различни клинични и прогностични характеристики. Заболяванията могат да бъдат вродени, придобити по време на развитието или травматични.

Опорно-двигателният апарат на децата се развива непрекъснато (растежни зони), тялото им реагира различно на травми, инфекции и деформации в сравнение с възрастните и съответно подходът към тях е по-специфичен.

  • Ехография на тазобедрените стави при новородени
  • Вродени деформитети на долните крайници
  • „Халукс валгус“ деформация
  • „Халукс ригидус“ деформаця
  • Плоско ходило (плановалгус) при деца
  • Вродени криви ходили (еквиноварус)
  • Адолесцентна епифизиолиза
  • Аваскуларни некрози при деца – 1,2,3,4,5
  • Кърмачески остеоартрит
  • Проксимални бедрени дефицити
  • Вродена аномалия на подбедрицата
  • Вродена и предизвикана дисплация на тазобедрена става
  • Болест на Лег-Калве Пертес (Legg-Calve-Perthes)
  • Лунатомалация
  • Наследствена ставна халтавост
  • Вродени аномалии в областта на ръката
  • Сколиотични деформации
  • Детска церебрална парализа
  • Паралитични луксации на тазобедрената става
  • Системна скелетни дисплазии
  • Болест на Блаунт. Болест на Маделунг
  • Кокса вара при деца и подрастващи