По-долу ще намерите услугите и сферата на експертиза, с които нашите специалисти могат да Ви помогнат за Вашето ортопедично заболяване. Нашите лекари използват модерни похвати и технологии, за да осигурят на пациентите си възможно най-добрия и безболезнен резултат за всички болки.
Раменната става e най-подвижната става в човешкото тяло с широк обем на движение, включващ флексия,екстензия, абдукция, аддукция, външна ротация, вътрешна ротация и 360 градусова обхват на движението.
Раменната става се приема за най-малко подсигурената става от костно естество, но наличието на лигаменти, мускули и сухожилия придават допълнителна стабилност.
Раменната става се изгражда от три кости: раменна кост(хумерус), лопатка (скапула) и ключица (клавикула) .
Горният край на раменната кост сформира главата на раменната става. Неравна и плитка кухина в скапулата, наречена гленоидна ямка формира кухина, в която се разполага хумерусът. Двете кости заедно сформират гленохумералната става, която е основната става на раменната става.
Скапулата е плоска кост с триъгълна форма , която формира плешката. Тя служи като място за залавяне за част мускулите, които осигуряват движение и стабилност в ставата. Скапулата има четири костни израстъка: акромион, спина, коракоид и гленоидална кухина. Акромионът и коракоидният израстък са залавни места за лигаменти и сухожилия.
Клавикулата е S-образна кост, която свързва скапулата с гръдната кост. Тя сформира две стави: акромиоклавикуларната става, където артикулира с акромиона и стерноклавикуларната става, където артикулира с гръдната кост. Клавикулата служи като костна преграда за важни нерви и кръвоносни съдове, които преминават под нея.
Края на всички артикулиращи повърхности е покрит от ставен хрущял, който позволява движение на отделните кости с минимално триене. Ставният хрущял намалява натоварването върху костите и служи като амортисьор по време на движение.
Допълнителна стабилност в гленохумералната става се прибавя от гленоидния лабрум, пръстен от фиброзен хрущял , който осигурява допълнително уплътнение, площ и стабилност в раменната става , която има полу-сферичност.
Лигаментите са дебели уплътнения от фибри, които свързват костите една с друга. Лигаментите на раменната става включват:
Ротаторният маншон е главната група мускули на раменната става и се сформира от 4 мускула. Ротаторният маншон формира калъф около раменната кост и гленоидната кухина като прибавя допълнителна стабилност на раменната кост и същевременно позволява голям обем на движение.
Делтоидният мускул формира външния слой на ротаторния маншон и е най-големият и силен мускул на раменната става.
Сухожилията са здрави тъкани , които свързват мускулите с костта. Те позволяват движенето на мускулите да се предава на костта и с това да се извършва движението в съответната става. Две важни групи сухожилия в областта на раменната става са сухожилията на бицепса и тези на ротаторния маншон.
Сухожилията на бицепса са две групи от четири сухожилия, които главата на раменната кост с дълбоките мускули на ротарорния маншон. Тези сухожилия допринасят стабилността и движенията в раменната става.
Нервите пренасят съобщения от мозъка за директни движения (моторни) и изпращат информация за различни усещания като допир, температура и болка от мускулите към мозъка (сетивни). Нервите на ръката преминават през раменната става в областта на аксиларната ямка.
Тези нерви сформират сплетение в областта на раменната става, наречен брахиален плексус. Основните нерви на плексуса са радиален, улнарен, аксиларен медиален нерв както и мускулокутанеус.
Кръвоносните съдове преминават заедно с нервите, за да кръвоснабят горния крайник. Оксигенирана кръв за раменната област се осигурява от субклавикуларната артерия , която преминава зад ключицата. Когато преминава през подмишницата се нарича аксиларна артерия, а по-надолу брахиална. Основните вени, които пренасят де-оксигенирана кръв са:
-аксиларна вена(vena axillaris): дренира се в субклавикуларната вена
-вена цефалика (vena cephalica) : намира се в областта на мишницата и се разклонява в в областта на лакътната става. Дренира се в аксиларната вена .
-вена базилика(vena basilica) : преминава обратно на вена цефалика в областта на трицепса. Дренира се в аксиларната вена.
Лакътната става е сложна става, която се образува от артикулацията на три кости- раменната кост, радиус и улна. Лакътната става спомага за свиването или изпъването на ръката до 180 градуса и участва при повдигането и преместването на обекти.
Костите на лакътната става се укрепват от :
Лакътната става се формира от три кости:
Ставният хрущял отграничава ставните повърхности на хумеруса, радиуса и улната. Той е гладък, здрав и гъвкав , като неговата хлъзгава повърхност служи като амортисьор при натоварване и намалява триенето между костите при движение. Ставният хрущял се овлажнява от синовиалната течност, която позволява гладко движение между костите.
Основните мускули на лакътната става са :
Лакътната става е обградена от лигаменти и сухожилия, които допринасят за допълнителна стабилност на ставата.
Най- важните лигаменти на лакътната става са:
Всички лигаменти сформират ставна капсула, която е изпълнена със синовиална течност.
Всяка увреда на тези лигаменти може да доведе до нестабилност на лакътната става.
Сухожилията са нишки от съединителна тъкан , които свързват мускулите към костта. Сухожилията , обграждащи лакътната става включват:
Основните нерви в лакътната става са улнарния, радиалния и медиалния нерв. Тези нерви пренасят сигнали от мозъка към мускулите, които осъществяват движението в лакътната става. Те също пренасят сигнали от сетивните окончания като тези за допир, болка и температура обратно към главния мозък. Всяка увреда на тези нерви предизвикват болка, слабост или нестабилност на ставата.
Артериите пренасят богата на кислород кръв от сърцето към ръката. Основната артерия на лакътната става е брахиалната артерия , която преминава по вътрешната повърхност на лакътната става и се разделя на два по-малки клона под лакътя, за да сформират уларната и радиалната артерия. Венозната мрежа пренася кръвта обратно към сърцето.
Глезенната става и ходилото се състоят от 22 кости, 33 стави, редица мускули, сухожилия и лигаменти.
Глезенната става съединява долния крайник с ходилото и се състои от 3 кости: тибия, фибула и талус. Тибията или големият пищял и фибулата или малкия пищял са кости на долния крайник, които артикулират с талуса и позволяват движение на ходило надолу и нагоре.
Ходилото е единична функционална единица, но може да бъде разделено на 3 части: преден, среден и заден ходилен отдел.
Задният ходилен отдел формира глезена и петата и се състои от талусната и петната кост Петната кост е най-голямата кост на ходилото.
Средният ходилен отдел свързва задния с предния ходилен отдел и се състои от няколко кости:навикуларе, кубоидеум и три кунеиформени кости. Навикуларната кост се намира пред петната кост . Кунеиформената и кубоидните кости са разположени пред навикуларната кост.
Тези кости са свързани с 5 метатарзални кости на предния ходилен отдел, който сформира свода на ходило .Сводът на ходилото преразпределя натоварването в опорните точки на ходилото. Предният ходилен отдел се изгражда от 14 фалангеални кости: по 3 за всеки пръст с изключение на палеца. В допълнение палецът има две малки и закръглени сезамоидни кости, разположени по долната му повърхност. Те спомагат за движението на палеца.
Има 33 стави на глезена и ходилото. Те включват :
Костите на ходилото се задържат на място от различни меки тъкани като хрущял, лигаменти, мускули, сухожилия и бурси.
Хрущялът е гъвкава, лъскава и гладка тъкан, разположена в края на костите, които образуват стави . Хрущялът позволява гладко движение при ниско сцепление в съответната става.
Лигаментите са подобни на въже структури, които свързват отделните кости. Плантарната фасция е най-голямото сухожилие на ходилото ; то започва от петната кост и завършва в предния ходилен отдел. Разполага се по долната повърхност на ходилото и има ключова роля за поддържането на надлъжния ходилен свод. Сухожилието на плантарната фасция допринася за баланса и здравината на ходилото. Латералните лигаменти по външната повърхност на ходилото и медиалните лигаменти по вътрешната повърхност осигуряват допълнителна стабилност и позволяват движение на ходилото.
Ходилото е изградено от 20 мускула, имащи отношение към движението и стабилността му.
Тазобедрената става е най-голямата става в човешкото тяло, която пренася натоварване от торса и таза към долния крайник.Главата на бедрената кости и ставната ямка ( ацетабулум) са обградени от ставна капсула,лигаменти, мускули и сухожилия.Всяко увреждане или заболяване на тазобедрената става влияе върху обема на движение в ставата и способността и нейното натоварване.
Тазобедрената става се състои от:
Кости и ставен хрущял
Тазобедрената става е връзката между бедрото и таза. Тя се състои от две кости: бедрената кост или фемур и таза, който се изгражда от 3 кости: илиум, исшиум и пубис. Бедрената глава е фиксирана в ставната ямка, наречена ацетабулум. Ацетабулумът е дълбок, полусферичен джоб , формиран на външния ръб на таза от три кости: илиум, исшиум и пубис. Долната част на илиума се залавя за пубиса, докато исшиумът е разположен относително зад пубиса. Стабилността на ТБС се осигурява от ставната капсула или ацетабулума и мускулите и лигаментите, които обграждат и поддържат ТБС.
Главата на бедрената кост се ротира в ацетабулума. Дълбочината на ацетабулума се увеличава допълнително от мекотъканно уплътнение, наречено лабрум.
Фемурът на бедрената кост е най-голямата кост в човешкото тяло. Горната част на бедрото се състои бедрената глава , бедрена шийка, голям и малък трохантер. Бедрената глава се съедниява с таза (ацетабулума), за да сформира тазобедраната става. В съседство с бедрената шийка са разположени две издатитини: големият и малкият трохантер, които служат за залавяне на мускулите.
Ставният хрущял е тънък, здрав, гъвкав с хлъзгава повърхност, която се овлажнява от синовиалната течност.Тази конструкция позволява гладко движение на костите и намалява триенето.
Лигаменти на тазобедрената става
Лигаментите са фиброзни структури,които свързват едни кости с други кости. Тазобедрената става е обградена от лигаменти , които придават стабилност на ТБС като сформират плътна фиброзна структура около ТБС. Лигаментите около ТБС включват:
Мускули и сухожилия
Дълго сухожилие, наречено илиотибиалната връзка , продължава по бедрената кост от ТБС то коляното и служи за залавно място на някои от мускулите на ТБС:
Глутеални- Това са някои от мускулите, сформиращи задната част на бедрото. Те биват глутеус медиус, глутеус минимус и глутеус максимус.
Аддуктори- Тези мускули спомагат за аддукцията – притеглянето на крайника към срединната му линия.
Илиопсоас- Този мускул е разположен пред ТБС и осъществява флексия в ТБС . Представлява дълбоко разположен мускул , който произлиза от долната част на кръста и се залавя за горната част на бедрената кост.
Ректус феморис- Това е най- голямата група от фибри, разположени по предната повърхност на бедрената кост. Те също служат като флексори в ТБС
Нерви и артерии
Нервите на ТБС пренасят сигнали от мозъка, за да се извършат движенията в ТБС. Те също носят сетивни сигнали като тези за допир, болка и температура към мозъка.
Основните нерви на тази анатомична област включват феморалия нерв отпред на бедрото и седалищния нерв отзад на бедрото. ТБС се инервира и от по-малък нерв, наречен обтураторен нерв.
В допълнение към тези нерви има и кръвоносни съдове, които кръвоснабдяват долния крайник. Феморалната артерия започва от таза и може да бъде почувствана по предната част на бедрото.
Движения в ТБС
Всички анатомични компоненти работят заедно, за да позволят различни движения в ТБС. Тези движения включват флексия, екстензия, абдукция, аддукция, ротация.
Детската ортопедия и детската травматология се занимават с ортопедични заболявания и травматични състояния при деца и подрастващи до момента на скелетно съзряване. За разлика от възрастните, при децата тези състояния имат различни клинични и прогностични характеристики. Заболяванията могат да бъдат вродени, придобити по време на развитието или травматични.
Опорно-двигателният апарат на децата се развива непрекъснато (растежни зони), тялото им реагира различно на травми, инфекции и деформации в сравнение с възрастните и съответно подходът към тях е по-специфичен.
